Портрет на един лидер: Уитни Макмилан

Уитни Макмилан заявява, че никога не последвал съвет на баща си, Каргил Макмилан, дори когато е бил добър съвет, тъй като „децата никога не следват съветите на родителите си.“ Но когато попитал баща си какво да учи, възрастният Макмилан казал: „Докато [си] в Университета Йейл, запиши всеки курс, който не би имал шанс да запишеш през останалата част от живота си. [Не] учи бизнес, защото когато влезеш в бизнеса, ще научиш всичко, което ти е необходимо да знаеш за бизнеса, и каквото и да те учат в Йейл, [няма] да бъде правилното.“

Тази гледна точка заинтригува Уитни и след като завършва Йейл (с история) през 1951 г., той започва кариерата си в отдела за търговия с растителни масла на Cargill. Само две години след започването си Уитни е преместен няколко пъти: първо в офиса в Сан Франциско, Калифорния, след това в Манила във Филипините, където Cargill се нуждаят от някого, който да управлява техния нов офис. Когато се връща в Съединените щати през 1956 г., той се прехвърля в подразделението за зърно като търговец и по-късно става директор на увеличаване на продажбите и разработване на проекти.

Уважаван за своето креативно решаване на проблемите, Уитни продължава да се движи нагоре по стълбичката на Cargill, като става вицепрезидент на компанията през 1962 г., присъединява се към борда на директорите през 1966 г. и по-малко от десетилетие по-късно поема позицията на президент през 1975 г. „Уитни имаше много характерен стил на управление“, споделя Ърни Майсек, който работи под управлението на Уитни, а след това става изпълнителен директор на Cargill през 1995 г. „Той обичаше да провокира хората да споделят вярванията си и предпочиташе да работи в личен контакт с тях.“

Скоро след повишаването на Уитни тогавашният изпълнителен директор Ъруин Келм му предлага да изготви кратка декларация с етичния кодекс на компанията. Компанията винаги е работила за поддържането на репутация на честен и уважаван партньор, без да е имало необходимост от официален писмен кодекс. Но тъй като Cargill се развива и пресича международни граници, сложната мрежа от международни норми и култури прави все по-трудно поддържането на прозрачност. Уитни систематизира ценностите на компанията в Декларация за корпоративно поведение, което гарантира, че всички служители ще са наясно с очакванията на компанията.

Уитни е обявен за главен изпълнителен директор, когато Келм се оттегля през 1976 г. Докато е на тази длъжност, Уитни води компанията към нови пазари в международен мащаб.

„Бих искал да кажа, че в периода, в който работех за Cargill, [компанията] избави от бедност повече хора, отколкото всяка друга институция в света.“
— Уитни Макмилан, главен изпълнителен директор на Cargill

Тъй като Cargill се превръща все повече в международна компания, Уитни разработва официална визия, за да дефинира целите на Cargill за бъдещето, които очертават виждането му за проблемите с бедността в развиващите се страни: „Ние ще бъдем най-добрите в подобряването на стандарта на живот на пет милиарда души по света.“ Уитни вярва, че това е възможно, ако Cargill се заеме със своите основни области на специализация: „Ние ще направим това чрез закупуване, съхраняване, транспортиране и дистрибутиране на основни суровини. Ще правим това, като насърчаваме, внедряваме и създаваме конкуренция и ефективност в тази дистрибуторска верига.“ Тази визия е първата стъпка на Cargill към превръщането на компанията в световен лидер в изхранването на хората.

Този гледащ напред в бъдещето лидер разработва „Визия за бъдещето“, очертаваща действия, които ще позволяват на Cargill да се превърне в световен лидер в изхранването на хората. 
 

Като истински визионер Уитни работи като главен изпълнителен директор до 1995 г. и обединява световната компания под определен набор от принципи, подготвяйки я за 21-ви век. При своето пенсиониране Уитни отбелязва: „Ние работим в страни, които взети заедно представляват повече от 85 % от световния брутен вътрешен продукт. А ние запазваме нашата култура, ценности и възможности в този процес.“ Поглеждайки напред, Уитни вярва, че ако компанията остане вярва на своите принципи, успехът ще последва: „Аз [няма] да променя този подход към работата за в бъдеще. [Аз ще] се придържам към основите.“