Създаване на възможности за ангажиране на служителите 

Педро Рамос е бил четиригодишен, когато се е премества със семейство си от Гуанахуато, Мексико, в САЩ. Неговият мъничък куфар е бил пълен с мечти за живот, изпълнен с постижения и просперитет. Днес Рамос работи в администрацията на фабриката за говеждо месо на Cargill във Фриона, Тексас, като асистент-мениджър по човешките ресурси. Как е стигнал до тук е една вълнуваща история за разпознаване и използване на възможности и на постоянно търсене, без да се правят компромиси, когато става въпрос за най-доброто.

Като нов имигрант в САЩ бащата на Рамос, Педро-старши, намира работа като помощник във ферма в Тексас. През 2005 г. Педро-старши е назначен на работа в Cargill в преработвателния цех във фабриката за говеждо месо във Фриона. Работата предлага добра и стабилна заплата и позволява на семейство Рамос да се установят в малкия скотовъден град на територията на Тексас.

През 2006 г. Педро става първият член от семейството си, завършил гимназия, и през 2007 г. той е приет в Университет А&М в Западен Тексас, за да придобие колежанска степен. През летните ваканции той работи на непълно работно време в Cargill – първоначално в почистването на преработвателния цех, а през останалите четири лета придобива опит на повечето работни места в завода.

След като Рамос завършва колежа, Cargill му предлага работа на пълно работно време като служител в производството. През следващите 18 месеца той изучава всички аспекти на бизнеса, от поръчките и обработката до специализираното рязане и транспортиране. Когато се открива място в отдела за човешки ресурси, ръководството на предприятието веднага се сеща за Педро.

„Педро е точният човек,“ казва Мат Лю, мениджър на предприятието. „Той никога не е приемал нещо за даденост и никога не е очаквал нещо да му бъде дадено. Той знае, че трябва да заема различни позиции, за да придобие опит и да научи нови неща Той разбира, че когато демонстрира поведение, необходимо за един ръководител, това ще му разкрие нови възможности.“

Днес Рамос се разхожда в цеха във Фриона, служителите го обсипват с поздравления и той винаги им отговаря, понякога на английски, понякога на испански, със своята запазена марка – широка до ушите усмивка. Неговите колеги искрено се радват, че „един от техните“ се мести от цеха в администрацията.

„[Толкова] е важно, че имаме Педро,“ казва Лю. „Той има способността да ангажира хората и бързо да гради доверие. Хората се разкриват пред него и споделят мнението си искрено. Способността му да прави това, е феноменална. Със своите умения и образование той може да получи информацията и да я претвори в действия, които позволяват на предприятието да бъде по-успешно.“

Заемайки тази позиция в отдела по човешки ресурси, Рамос представлява Cargill на същите тези кариерни изложения в колежа, където някога е бил студент, тревожен и несигурен в бъдещето си. Той се радва да говори на студентите за възможностите, които е получил от Cargill, и за всичко, което е научил, работейки в огромната световна компания, заета в агроиндустрията. „Когато някой се отнася с теб добре, ти ще искаш да говориш за това“, казва Рамос. „Студентите, с които разговарям, търсят същите възможности, които аз исках да имам, когато бях на тяхното място. Те искат да знаят какво предлага Cargill. За мен е невероятно, че мога да разкажа за всички шансове, които съм имал. “

„Тази компания се грижи за теб, за твоето развитие и твоята ангажираност. Ако работиш усилено, можеш да стигнеш навсякъде, където желаеш. “
– Педро Рамос, асистент-мениджър по човешките ресурси, Cargill

Сега, десет години по-късно, цялото семейство работи в Cargill: Бащата на Рамос все още работи тук. Неговата майка, Роза, е започнала работа в преработвателния цех, а неговият брат Омар и сестра му Анейели също работят във фабриката за говеждо месо.

Когато го молят да опише чувствата си относно възможностите, които е имал в Cargill, Педро изведнъж става много замислен и скромен: „Когато мисля за Cargill Friona, когато мисля за нашите служители, за моето семейство и за цялата подкрепа, [която] съм получил, изпитвам само благодарност и вълнение. Пътешествието, [което] съм предприел, воден от любовта към това предприятие, е нещо, [за което] никога няма да мога да намеря думи да опиша.“