Новото време изисква ново ръководство

Само за три години фамилиите Каргил и Макмилън претърпели няколко сериозни загуби: тогавашният президент Остин Каргил се споминал през 1957 г., а три години по-късно починал и председателят Джон Макмилън младши. Същата година Каргил Макмилън, който за кратко заемал президентския пост след Остин, бил покосен от инсулт. Изведнъж компанията останала без член на семейството, който бил квалифициран да поеме ръководния пост.

С разбирането, че компанията имала нужда от нов ръководител, петима от следващото поколение – Джеймс Каргил, Дънкан Макмилън, Хю Макмилън, Уитни Макмилън и Каргил Макмилън младши – се събрали през 1961 г. да направят преоценка на семейните цели. Въпреки че петимата Каргил и Макмилън заемали по-нисшестоящи позиции в компанията, никой от тях не притежавал достатъчен ръководен опит и не бил избиран досега в борда. Те обсъдили отговорността пред сътрудниците, развитието на компанията и идеята за „най-добро управление на върха“ убеждението, че ръководството на Cargill трябва да включва възможно най-квалифицираните ръководители.

Съвместно те се договорили, че в борда могат да бъдат избирани нови членове независимо от връзката им със семейството. Групата приела декларация: „Ние сме твърдо убедени, че бордът трябва да включва най-подходящите хора на разположение.“ Скоро след това Съмнър Б. „Тед“ Йънг, адвокат и личен съветник на изпълнителния комитет на борда, бил избран на вакантното място.

Съдбоносното решение позволила на компанията да издигне Ъруин Келм, изпитан мениджър и дългогодишен служител на Cargill, за свой първи изпълнителен директор, който не бил член на семейството. Техният избор се оказал безценен: Келм продължил да води компанията в период на бърз растеж и разрастване през 70-те години на миналия век и подготвил почвата за забележителна поредица от бъдещи ръководители – както от семейството, така и извън него.