Разработка на нов източник на храна

След придобиване от Cargill на различни дейности по храната за животни в началото на 40-те години на миналия век, президентът на компанията Джон Макмилън младши бил въодушевен да преведе същата идея и за хората, като създаде храна, която е „абсолютно подходяща сама по себе си за хранене на хората“.

През 1942 г. той се среща с Нюел Х. Скули, негов приятел от колежа с бизнес в областта на храната за животни. Заедно те представят нова идея: формула за балансирано хранене на хората, която лесно се консумира и е напълно хранителна. Джон младши я нарича „храна, предназначена за хора“.

През следващите три години Джон младши и Скули експериментират с комбинации от месо, корнфлейкс, пшеница, ръж и други съставки, като в крайна сметка изоставят месото за сметка на соево зърно, богато на протеини. Но партида след партида вкусът на храната оставал все така некачествен – дори от една партида Скули се разболял.

Макар че идеята била изпреварила времето си, тя насочва вниманието на Cargill към възможностите на соевото зърно. И 60 години по-късно идеята ще играе ключова роля в помощта при бедствия.

През 2010 г. катастрофално земетресение със сила 7,0 сериозно уврежда над 250 000 къщи и 300 000 търговски обекта. В отговор на това подразделението на Cargill за решения за подобряване на текстурата веднага дарява 18 тона соево зърно на „Деца срещу глада“, нестопанска организация, която опакова и раздава универсална храна, богата на витамини, на жертви на бедствия в цял свят.

Първоначалната идея на Cargill се осъществява с предоставянето на хранителни продукти на база соя на нуждаещите се – от жертви на бедствия до хора, които страдат от недохранване. Тези храни възпроизвеждат първоначалния замисъл на храната, предназначена за хора, като съчетават формула за балансирано хранене с великолепен вкус и отразяват също така широкия спектър от етнически вкусове и религиозни диетични различия в света.