Портрет на един лидер: Джон Макмилън старши

Увлечен от банковото дело на млади години, Джон Макмилън старши започнал отрано да развива вродения си усет към бизнеса, като наследил своя предприемчив баща Дънкан Д. Макмилън (McMillan). По-късно през живота си Джон старши ще промени правописа на фамилното си име, добавяйки едно „а“, за да стане то Макмилън (MacMillan), име, което поддържа историята на Cargill.

През 1891 г. Джон старши и неговите братя се отправили към Тексас, за да направят свое собствено предприятие, зърнен концерн наречен D.D. McMillan & Sons, което ще транспортира стоки до процъфтяващите градове в американския Югозапад. Но няколко години по-късно икономическа депресия прекратила успешната им дейност, което накарало Джон старши да се върне в дома Макмилън в Ла Крос, Уисконсин. Първоначалният неуспех го накарал да бъде по-предпазлив по отношение на финансовия риск, характеристика, която по-късно му помогнала да преуспява на различни ръководни позиции в Cargill.

Завръщането на Джон старши в Уисконсин белязало началото на участието му в семейния бизнес на Cargill. През 1895 г. той се оженил за своята съседка от детинство Една, дъщеря на основателя на компанията У.У. Каргил. Бракът официално свързал двете фамилии и през 1898 г. Джон старши започнал работа за У.У. в обработката на дървен материал, след това в Cargill Elevator Company, където продължил да усъвършенства качествата си на бизнесмен и ръководител.

Когато У.У. починал през 1909 г., той оставил зад себе си фирма с прекалено много задължения, която се разраснала твърде бързо. Джон старши поел управлението, като използвал финансовото си ноу-хау, за да върне компанията обратно на пътя на успеха. За десет години той стабилизирал дейността и изплатил задълженията, като превърнал отново Cargill във финансово стабилна компания, първенец в търговията със зърно в САЩ.

Но спасяването на Cargill от задлъжнялостта щяло да бъде само част от наследството на Джон старши: той е помнен и с непоколебимата си почтеност и безупречна репутация. Като президент той водил политика на отворените врати, което насърчавало сътрудниците да се обръщат към него със своите проблеми. Например, когато научил за саркастичните бележки и грубите шеги, които обикаляли работното място, той изпратил лична паметна записка, която изисквала взаимно уважение сред всички работници.

Впоследствие, когато Cargill придобила конкурента в зърнения бизнес Taylor & Bournique, Джон старши бил информиран за корупционна дейност, ширеща се в отдалечени офиси по Източното крайбрежие на САЩ. Известен с политиката си на нулева толерантност, той заел позиция, която определяла начина, по който Cargill работи: „Нашата дума е точно толкова добра, колкото нашата връзка. Ние искаме да сме абсолютно честни винаги и макар че под това нямам предвид, че очакваме да бъдем лъгани, все пак, винаги си заслужава да бъдем абсолютно коректни при всички обстоятелства.“

„Нашата дума е точно толкова добра, колкото нашата връзка.“
— Джон Макмилън старши, президент на Cargill

Когато се пенсионирал през 1936 г., най-големият син на Джон старши Джон Макмилън младши поел поста президент на Cargill, давайки началото на нова ера на иновации и разрастване. Но Джон старши Оставил зад себе си традиция на дисциплинирана етика и твърди бизнес практики, което допринесло за финансова стабилност на Cargill – качества, които не само помогнали на компанията да оцелее, но и я насочили към бъдещ успех.