ортрет на един лидер: Дейвид У. Макленън

Конвенционалното мислене във връзка със старата поговорка „Не можеш да се върнеш обратно вкъщи“ предполага, че спомените са нереално хубави, а реалността рядко отговаря на очакванията при втори опит. Дейвид Макленън не вярва на това. Настоящият главен изпълнителен директор на Cargill напуска компанията през 2000 г. в търсене на нови и различни възможности. Две години по-късно той се връща и започва възходът му към най-висшата позиция.

Cargill винаги е играл главна роля в живота на Макленън. Неговият баща Евърет работи за компанията в продължение на 42 години, като започва като търговец на зърно и се издига до старши вицепрезидент по човешките ресурси в глобален аспект. „Когато живеехме в Чикаго [Илинойс], хващах влака и отивах в неговия офис,“ спомня си Макленън. „Отивах в помещението за осъществяване на телетипна връзка и виждах мострите зърно, с които той работеше. Това правеше всичко много реално за мен.“

Бащата на Мекленън Евърет (горе) работи в различни офиси на Cargill из Съединените щати по време на 42-годишната си кариера, представяйки на сина си разнообразните възможности, които компанията предлага.

Когато идва моментът Макленън да избере собствен път за кариера, той не е убеден, че Cargill е посоката, в която иска да се насочи. „Исках да отида някъде другаде, в нещо по-малко и да изградя мое собствено лице и репутация,“ споделя той. Макленън започва кариерата си като куриер и офис помощник в Чикагската стокова борса, център на бизнеса със земеделски стоки в страната, и след няколко премествания се издига до старши вицепрезидент в LIT America в Чикаго. Като мислел в перспектива, той виждал много малко възможности да се учи, развива и напредва – трите елемента на кариерата, за които той знаел, че ще бъдат налице в компания като Cargill.

Макленън започва работа в Cargill през 1991 г. и заема редица ръководни позиции в Съединените щати, в Лондон, Англия, и в Женева, Швейцария, включително длъжности в областта на финансовия и рисков мениджмънт, енергетиката и бизнеса с животински протеини. През 2000 г., след като му предлагат позиция с цялата отговорност за бизнес, който се нуждае от коренна промяна, Макленън започва работа в американската Bancorp Piper Jaffray в Минеаполис, Минесота, като ръководител на капиталовите пазари с фиксирана доходност.

Две години по-късно той се връща обратно вкъщи в Cargill – този път завинаги. Той се завръща, за да ръководи търговията с петрол на компанията и да изпълнява ролята на ръководител на платформа за услуги в рисковия мениджмънт и финансите, като се мести в Женева. Той черпи вдъхновение от новата „стратегическа концепция“ на компанията и промените в ръководството и управлението на способните кадри. „Никога не съм смятал, че [Макленън] е напускал Cargill,“ казва Грег Пейдж, който заема позицията на главен изпълнителен директор преди Макленън. „Той просто беше получил възможност за развитие, която не можехме да му предложим в този момент. Убеден съм, че той винаги е смятал, че Cargill е най-подходящата култура и място за него.“

През 2004 г. Макленън се връща в Съединените щати, за да помогне в управлението на разширяващото се портфолио от животински протеини. Той е назначен за главен финансов директор на Cargill и избран в борда на директорите на Cargill през 2008 г., а през 2011 г. е избран за президент и главен оперативен директор. Когато през 2013 г. Пейдж е натоварен със задълженията на председател, Макленън става главен изпълнителен директор.

„Ние често сравняваме едни подразделения на Cargill с други нейни подразделения … Обаче много от нашите най-големи предизвикателства и възможности за растеж, и, разбира, се нашите конкуренти, са извън компанията, което имаме предвид, когато говорим за необходимостта да бъдем повече фокусирани навън.“
– Дейвид У. Мекленън, главен изпълнителен директор на Cargill

С тържественото отбелязване през 2015 г. на първите 150 години на Cargill предизвикателството пред Макленън е да ориентира компанията към растеж в бъдеще. За да стане това, той води компанията обратно към основните принципи, като призовава за засилено внимание към успеха на клиентите, оперативната рентабилност и гаранцията, че бизнес портфолиото на Cargill се прицелва успешно във възможностите, в които компанията може да бъде лидер на пазара. Макленън освен това работи за възприемане на култура на бързина и гъвкавост с акцент върху отчетността, като търси отговори извън Cargill.

Друга област на внимание са хората на Cargill. Макленън вярва, че системните добри резултати са вследствие на безопасната и приобщаваща работна среда, в която служителите могат да се развиват – както се е получило при него, като същевременно допринасят за успеха на компанията. Той също така отчита огромната отговорност, която Cargill и хората му поемат на плещите си за решаване на някои от най-неотложните проблеми в света, включително как устойчиво да се изхранва свят, който бързо наближава девет милиарда души.

„Във всяка критична ситуация през първите 150 години на компанията един или повече от хората на Cargill са се изправяли смело и са имали решаващата роля,“ споделя Макленън. „Това е нашето наследство. То е заложено в нашата ДНК. Това сме ние. Пред нас има много предизвикателства. Аз гледам на тях като на възможности за хората да се амбицират и да направят компанията още по-велика. Чувствам се абсолютно уверен за това, накъде вървим, и за нашата роля на лидер в света.“