С телетипната връзка се взимат по-бързи и по-умни решения 

През 1923 г. Cargill придобива Taylor & Bournique Co., концерн от зърнената индустрия и основен конкурент, с място на дейност в Милуоки, Уисконсин. След дълга борба с последиците от следвоенната депресия и поредица от неправилни бизнес решения T&B преустановява дейността си и търси възможен изход. Като разбира, че активите й са привлекателни за Cargill, вицепрезидентът на фирмата се обръща към президента на Cargill Джон Макмилън старши с ценно предложение на ниска цена: едновременно със селскостопанската си дейност в Милуоки, Ню Йорк Сити и Бъфало, T&B продава своята телетипна система по последна дума на техниката Clement-Curtis, което издига компанията до ново и по-софистицирано ниво.

Служебната система за телеграфна връзка използва канали за предаване на съобщения почти мигновено до новите офиси на Cargill в източната част на Съединените щати. Впечатлен от технологията, Джон старши нарежда разширяването й до централния офис на компанията в Минеаполис, Минесота. Това бил отговорът на техните изключителни изисквания към комуникацията – скорост, точност, конфиденциалност и ниски разходи, а нововъведената технология щяла да изпълнява ролята на основна система за предаване на съобщения през следващите 70 години.

През 1935 г. в телеграфното помещение на офиса в Минеаполис работят шест оператора, които обработват входящи и изходящи съобщения с връзки в Бостън, Чикаго, Монреал, Омаха, Уинипег и много градове между тях. В друго помещение пневматичната система за предаване на съобщения предавала съответните разпечатки на телеграмите директно в търговската зала на борсата. Възможността за незабавна връзка между офисите и ключовите райони се превърнала в едно от най-съществените конкурентни предимства на компанията.

”Системата за телеграфна връзка е удивително нещо. Тя ни държи в течение на нещата така, както никога преди това.“
— Джон Макмилън старши, президент на Cargill

С времето тази бърза и пневматична размяна на съобщения става причина за създаването на вътрешен стенографски език, известен като служебен телеграфен код на Cargill. Компанията изготвя книжки с инструкции за сътрудниците, които работят с телетипа, с речник със стандартни съкращения, като например: LSM (linseed meal (ленено брашно)), CXLN (cancellation (отмяна)), както и може би най-популярното TREAD (моля за бърз отговор по телеграфа).

От бизнес бележки до инструкции за търговия на борсата – комуникациите през телетипа са бързи и ефективни благодарение на стенографския език на Cargill.

Шестдесет години след инсталирането му започва бавно извеждане на телетипа от употреба. През 1983 г. много от търговците на Cargill обявяват, че вече са се снабдили с „видео терминали за електронна поща“ – ранни версии на имейла. Десетилетие по-късно персоналните компютри се срещат все по-често, но Cargill избира да продължи да използва телеграфната си система, защото компанията е инвестирала в усъвършенстване на технологията. С високата си продуктивност и надеждност телетипът забавя пълното въвеждане от страна на Cargill на електронната поща – той просто бил също толкова добър.

През 1996 г. компанията изпраща последната си телеграма преди машината да бъде изведена от употреба. И въпреки това, дори и днес все още съществуват останали компоненти от оригиналната телетипна система. Сътрудниците, които са работили в Cargill преди електронната поща, все още говорят за „телеграфни“ имейли един към друг, а кодовите съкращения упорито присъстват в речника на Cargill.

Десетилетия преди популярните днес текстови съобщения чрез мобилните телефони Cargill вече са осъществявали комуникация с клавиши за бърз достъп и акроними, което позволява вземането на по-бързи решения и ефективна комуникация със сътрудниците в цял свят, всичко това за по-добро обслужване на търговските им партньори и клиенти.
ier decisions and efficiently communicating with employees across the globe, all to better serve its trading partners and customers.