Транспортиране на зърно по Мисисипи

Преди Втората световна война зърното в Съединените щати се превозва на изток през страната от Средния запад до североизток по маршрута Бъфало, Ню Йорк и канала Ери. Строителните проекти, стартирани по време на Голямата депресия, спомагат за изграждането на нов маршрут от север на юг, подобрявайки транспорта по река Мисисипи и нейните притоци. В края на Втората световна война износът на зърно нараства значително, тъй като производителността на земеделието в САЩ се увеличава и Средният запад става световен доставчик на зърно. До 50-те години на миналия век товарите със зърно се превозват по целия път по Мисисипи до Мексиканския залив. Cargill става част от важния поток на стоки между севера и юга чрез стратегическото си позициониране по протежение на американските реки.

Най-южният терминал на Cargill, разположен на Мисисипи, е в Мемфис, Тенеси, но преди компанията да продължи на юг, тя трябва да инвестира в свои мощности в горната част на Мисисипи. Cargill драгира канал до своето ново съоръжение в близост до Минеаполис, наречено пристанище Cargill. По този начин река Минесота се отваря за търговско корабоплаване и пристанище Cargill става най-важният терминал на компанията в Минесота.

В началото на 40-те години следващата стъпка на Cargill за разработване на водния транспорт е да изгради поредица от терминали по протежение на река Илинойс. Терминалите не представляват масивни елеватори, а конструкции с ограничени възможности за осигуряване на бързо прехвърляне на зърно от камиони на баржи. Те придвижват зърно, царевица и соеви зърна от Илинойс на север към Чикаго и Големите езера и на юг по река Мисисипи до Сент Луис, Мисури.

През 1955 г. Cargill изгражда терминал за 2,5 милиона долара в Батън Руж, Луизиана, в близост до устието на река Мисисипи при Мексиканския залив. Компанията планира терминалът да обработва 18 милиона бушела всяка година. В рамките на три години капацитетът на терминала се утроява и до 1959 г. той се счита за най-големия терминал за експорт на зърно на Мексиканския залив в САЩ. До 70-те години на миналия век неговият капацитет нараства до 200 милиона бушела годишно, далече надвишавайки капацитета на големите елеватори на Cargill, работещи на Големите езера.

Cargill не само превозва зърното по Мисисипи, но и инвестира във всички аспекти на транспорта на зърно по реката, включително в производство на баржи, което позволява зърното да достига по-бързо и по-ефективно до световните пазари. Транспортните модели продължават да се развиват и днес, както и подходът на Cargill в предоставянето на достъп на продавачи и купувачи до най-добрите пазари за стоките им.