В търсене на стабилност през Голямата депресия

Американците в селскостопанските райони били тежко засегнати от Голямата депресия в страната, мащабен и дълготраен икономически спад, който започва със срутването на фондовата борса през 1929 г. В продължение на няколко години Cargill финансира мрежата си от независими зърнотранспортьори.

Но през 1933 г. мораториум на банките свива кредитирането дотолкова, че Cargill била изправен пред собствените си дългови кризи. Цените на реколтата паднали с повече от 60 %, а много от тези самостоятелни собственици на транспортьори бързо се приближавали към фалит.

Джон Макмилън младши, който по това време бил генерален директор на компанията, разбрал, че въпросните зърнотранспортьори биха могли да бъдат закупени на „много евтина цена“. Но други смятали, че извеждането от пазара на транспортьорите на такава ниска цена ще спечели на Cargill лоша репутация сред селскостопанската общност, особено след десетилетия на тесни връзки с фермерите и доставчиците. Остин Каргил, най-малкият син на основателя У.У. Каргил, осъзнавал значението на общността за Cargill, като помогнал на Джон младши да измисли решение, което ще позволи на хората да запазят бизнеса си.

Компанията представила план за опрощаване на задълженията, който имал за цел да помогне на операторите да се изправят на крака и в крайна сметка да продължат работа. Собствениците ще продадат всички свои материални запаси на Cargill, а съответните постъпления ще бъдат отчетени в съществуващите им задължения. При пълно погасяване на дълга те ще възстановят собствеността си върху съоръженията.

Това било лъч надежда в трудните времена. Почти всички собственици, към които било отправено предложението (общо 79), го приели и транспортьорите били преименувани на „обществени транспортьори“. По време на неспокойния икономически период дългосрочната визия на компанията предлагала по-голяма стабилност и създавала устойчиви отношения на лоялност между Cargill и земеделската общност.