Благодарение на иновациите стоките се местят от чувалите в насипно състояние 

Когато основателят на Cargill, У. У. Каргил, построява първия склад за зърно през 1865 г., той полага началото на 150-годишни усилия да се намали цената на товаренето, съхраняването, транспортирането и доставянето на зърно и други стоки. Складовете, лопатите и вагоните отстъпват място на зърнотранспортьорите, конвейерите, влаковете и баржите. Нарастващото търсене на продукти с течение на времето обуславя нуждата от иновации. През 1900 г. един голям зърнотранспортьор държи 25 000 бушела (около 880 куб. м.) зърно. В наши дни един среден зърнотранспортьор държи поне 150 000 бушела (около 5300 куб. м.).

С глобалното разрастване на Cargill опитът на компанията в боравенето със зърно се разширява към много нови и различни стоки, изискващи редица техники. Още преди време са открити несъвършенства в товаренето на копра, бялата ядка на кокосовия орех, от която се прави кокосовото масло. През 1947 г. Cargill отваря офис във Филипините, за да купува копра и да я превозва до новозакупената преработвателна мощност в Сан Франциско. Товаренето и разтоварването изискват огромен труд при всяко действие.
Хауърд Буун, началник на завода на Cargill за копра в Сан Франциско, описва процеса на товарене в онези дни така : „Корабът навлиза в пристанището, като рампата е от тази страна, и [работниците] поемат чувалите с копра на главите си и ги хвърлят в трюма. Отиват от другата страна и [там им дават] пръчка или нещо подобно. И [по този начин] им плащат – на парче. [Те се] качват от едната страна, за да прекосят кораба и да се върнат от другата страна“.

Товаренето на кораби с по един чувал е ужасно бавно и неефективно и бързо става явна нуждата да се намери друг, по-бърз и по-добър, начин на товарене. Първата иновация на Cargill е свързана с използването на големи грайферни кранове за насипно товарене на копра в корабите. Зърнотранспортьорите и конвейерите товарят големи съдове, които могат ефективно да доставят копра през океана. От посрещащата страна в трюма на кораба се вкарва булдозер и копрата се изтласква, за да бъде преработена в масло и фураж.

Различен е подходът при товаренето и разтоварването на корабите с рибно брашно в Перу през 60-те години на ХХ век, където аншоата се обработва до богата на лизин храна за животни. Отново, за преноса на рибното брашно отначало са се ползвали чували и затова Cargill започва с трансформиране на стоката, като я гранулира. Превръщането на брашното в гранули решава проблема с транспортирането, тъй като сега брашното може да се пренася насипно. Богатото на масло брашно обаче бързо се разваля от окисляването. Тогава Cargill търси услугите на химическа компания, която да помогне в решаването на проблема, и открива точния антиоксидант, който да се добави към брашното. По този начин Cargill преобразява стоката и промените скоро са приети като стандарт в този бранш.

През 70-те години на ХХ век от другата страна на Южна Америка Cargill предлага решение за разрастващата се бразилска индустрия в производството на портокалов сок, като превръща кората и пулпата във важна суровина за фураж. Cargill прилага успешната технологична последователност от бизнеса си с рибно брашно: сушене, гранулиране и транспортиране в насипно състояние. И отново браншът забелязва подобренията на Cargill и бързо възприема нейните технологии. Днес продължаващите иновации на Cargill в бизнеса със стоки за широко потребление помагат да се гарантира ликвиден пазар за купувачи и продавачи от всички браншове.